DOBRIN
PETKOV

Dobrin Petkov was born on 24 August 1923 in Dresden. His father was a famous violin pedagogue, whose students were leading musicians in Bulgaria and abroad. His mother, Tsvetana Zografova, studied singing in Vienna. She was a soloist of the Bulgarian Operetta Theatre, singing teacher and performer of chamber music.

Since his earliest childhood Dobrin Petkov demonstrated indisputable musical talents. He was only 5 years old when he started lessons with his father. He studied the violin with a persistence and interest that were unusual for a child, and at the age of 8 he played a sonata by Mozart to an audience. At 9 he had his first real concert in Sofia. At 11, he played Lalo's "Symphonie espagnole" with an orchestra. At 12, he conducted two musical works of a Children’s Theatrical School in Belgrade and in Bulgaria, he also gave 20 violin concerts and one with Pancho Vladigerov in Belgrade. In 1937 on the insistence of the British Ambassador in Sofia, H.E. Mr. Charles Bentinck, a scholarship was granted for the first time to a Bulgarian to study violin and conducting at the Royal College of Music in London. The war brought him back to Bulgaria in 1939, where one after another followed high school, university, mobilisation, war, wounding... In 1946, after graduating the Musical Academy in Sofia with honours, he started working in the Sofia Philharmonic Orchestra as a violinist and conductor-trainee. In September 1950 he was appointed in Rousse. He had extremely intensive activity there, both as opera and symphony orchestra conductor. As a pedagogue he constantly worked with each member of the orchestra and with each singer. He was first violin in the then newly formed quartet and was several times soloist in the regular concerts. There were young and fervent years, during which his remarkable personality was built with incredible work, precision and love of art. During the 5 years in Rousse he conducted 143 opera performances and more than 100 concerts.

In 1956, he was appointed Chief Conductor in Plovdiv. In 1962, he was invited to become Chief Conductor of the Sofia National Opera. He made Mozart's "Don Giovanni" - a performance that is spoken about to this day. He was with the Sofia Philharmonic Orchestra from 1963 till 1969, and together they had tours in Beirut and Damascus, in Greece, Italy, France, the USSR, Germany etc. For personal and ethical reasons, he resigned and remained only part-time professor of conducting at the Musical Academy for four years. He had guest tours in Hungary, Poland, Czechoslovakia, Cuba, USSR, the DDR etc. In Plovdiv he staged "The Magic Flute" in 1971.

Maestro Petkov returned to Plovdiv for a second time as Chief Conductor, and remained there until his last days in 1987. In addition to the orchestra's very busy regular schedule, they had tours in the German Democratic Republic, Czechoslovakia, Spain, Italy, USSR and elsewhere, always with great enthusiasm and superlative critic reviews (Venezuela, Romania, Greece, Cuba etc.). In France they were invited in 1981 in the Chatelet Hall together with the Chicago, Lyon, Berlin and Boston philharmonic orchestras.

In 1986 he made another opera in Plovdiv - Verdi's "Othello" - whose premiere won the admiration of music critics. He also conducted many works by Bulgarian and foreign composers for the first time, devoting special attention to the Bulgarian authors: "There is always someone to take care about foreign authors. We should take care about ours."

Добрин Петков е роден на 24 август 1923 г. в Дрезден. Бащата е известен цигулков педагог, а учениците му са водещи музиканти у нас и в чужбина. Майката, Цветана Зографова, учи пеене във Виена. В България е примадона в оперетния театър, после концертираща камерна певица и учителка по пеене.

От най–ранно детство Добрин Петков проявява несъмнени музикални наклонности. Той е само на 5 години, когато започва да учи цигулка при баща си, с необикновени за едно дете постоянство и интерес. На 8 г. свири пред публика соната от Моцарт. На 9 г. е първият му самостоятелен концерт в София. На 11 г. свири с оркестър "Испанска симфония" от Лало. На 12 г. дирижира оркестъра на детска театрална школа у нас и в Белград, също така дава 20 самостоятелни концерта у нас, както и един съвместен с Панчо Владигеров през 1937 г. в Белград. Същата година заминава за 5 години в Лондон да следва цигулка и диригентство – по настояване на английския пълномощен министър сър Чарлз Бентинк. Добрин Петков е първият българин, на когото е отпусната стипендия в Royal College of Music. 1939 г. се връща поради войната. Следват гимназия, консерватория, мобилизация, раняване... 1946 г. завършва с отличие Музикалната Академия в София и постъпва в Софийската филхармония като оркестрант и стажант–диригент. 1950 г. е назначен в Русе. Дейността му е изключително напрегната, работи като оперен и симфоничен диригент. Като педагог работи с всеки оркестрант и певец индивидуално. Като инструменталист–цигулар е солист в редовните концерти и член на квартет. Младежки, пламенни години, в които с невероятен труд, прецизност и любов към изкуството се изгражда необикновената личност. За тези пет години резултатите са 143 оперни представления и над 100 концерта в Русе на изключително ниво.

1956 г. е назначен за главен диригент в Пловдив. 1962 г. е поканен като главен диригент в Софийската народна опера, поставя "Дон Жуан" от Моцарт – постановка, за която се говори и до днес. В Софийската филхармония е от 1963 до 1969 г. Заедно имат турнета в Бейрут и Дамаск, в Гърция, Италия, Франция, СССР и др. По лични и етични съображения си подава оставката и следващите 4 години е хоноруван преподавател в Консерваторията. Гостува многократно във всички български оркестри, както и в Унгария, Полша, Чехия, СССР, Куба, ГДР и др. В Пловдив поставя "Вълшебната флейта".

За втори път се връща като главен диригент там и остава до последните си дни през 1987 г. Извън натоварената редовна програма, правят турнета в ГДР, Чехия, Испания, Италия, СССР и др., винаги с много ентусиазъм и блестящи критики (Венецуела, Румъния, Гърция, Куба и др.). През 1981 г. свирят във Франция в зала "Chatelet", където са поканени заедно с Чикагската, Лионската, Берлинската и Бостънската филхармония.

През 1986 г. прави поредната оперна постановка в Пловдив – "Отело" от Верди – със суперлативни критики. На него принадлежат и много първи изпълнения на български и чужди произведения. Особено внимание обръща на българските творци: "За чуждите автори има кой да се грижи. За нашите трябва да се погрижим ние."​
​
​